От дървена лъжица – до богатата история на Родопите.

Една поредица за хората, културата и природата на Родопите от Роса Фроум.

“Този район трябва да е бил много богат” – помислихме, след като посетихме Могилица. На пръв поглед, това селце в Южните Родопи изглежда съвсем като другите села. Стари дървени къщи, свързани от не много добре запазени калдъръми, които се протягат към небето с черните пущеци от комините си.

Наблюдателният посетител обаче, бързо ще забележи разликата: пет-метровата дървена лъжица, която краси централните сгради. Може би съобразителният посетител ще си помисли, че “в това село има нещо повече”.

Mogilitsa-6
Стара картина на Могилица в Етнографски комплекс “‘Агушеви конаци”

Всъщност, отсреща на улицата, без да е свързано с лъжицата, се намира огромно османско здание – конак – някога принадлежало на местен феодал. Името му било Агуш ага и според местните, той не бил от Турция или Гърция, а някъде от Македония или Албания. Цялата местност около селото му била дарена като награда за неговите усилия да защити османските интереси от Гърция.

Mogilitsa-3

Mogilitsa-17
Главният двор – детайл от комина. Всички стаи имат печки за отопление в същия стил като в Хаджийската къща.

При посещението си срещнахме един от реставраторите на комплекса – майстор Рушана. Той е работил и при възстановяването на “Косовските къщи”. Скромното му поведение не съответства на почетната му титла. Срамежлив е, но е Майстор и не спира да говори, ако стане въпрос за реставрация и занаяти.

Младен Рушанов започва работа по реставрацията на конака през 1966 г. и приключва през 1977 г. “Бяха други времена, учиш се докато работиш. Така беше при мен” – обяснява Рушана. Заедно със 7 други местни, наставлявани от професионалисти, правят бригада, която има една основна цел – да съхрани нещата такива, каквито са били.

mogilitsa
Майстор Рушана в главния двор на Агушевите конаци

Той помни историята на всеки детайл. Знае какво дърво е изполвано във всяко кътче на комплекса от 5 000 кв. м: дъб, череша, дори високо цененият орех. Агушевите конаци имат много постройки – жилищни и стопански. Жилищните включват къщата на господаря, на слугите и на сезонните работници. Постройките са свързани помежду си от три последователни двора.

Mogilitsa-13

Mogilitsa-20

Mogilitsa-21
Детайли от конака (същите елементи, като таваните, например, могат да бъдат видени и в “Косовските къщи”)

Въпреки, че вън е студено, след кратката ни, но наситена обиколка из комплекса, майстор Рушана иска да ни покаже още един скрит архитектурен детайл – една различна кула, която се издига в лявата част на конака. Тя била поръчана от един от синовете на Агуш. Впечатлен от една сграда, която видял край морето, той искал да съхрани спомена, като въздигне подобна в конака.

Рушана леко се усмихва, докато ни разказва историята: “Толкова е уникална, че вече дори не е традиционна.” Все пак, докато ни разказва за реставрацията на кулата, смръщва вежди. Рисунките били направени върху кожа, която била внимателно премахвана за реставрацията. Тежка работа.

Mogilitsa-25
Уникалната кула

Скромността на Рушана ни изненадва още веднъж в по-неофициалния разговор в кафенето. Според него, такова нещо като “оригинална архитектура” не съществува, съществува само красотата на добре свършената работа.

* Как ще опишеш традиционната архитектура наРодопите?

* На Родопите? Като гледах един турски сериал с жена ми, забелязах, че къщите им са същите, даже механизмите им за отваряне.

 

За Автора:

Rosa Vroom, freelance journalist

Роса Фроум е родена през 1989 година в Испания. Тя е пътувала и работила по проекти в социалната сфера и околната среда в Непал, Парагвай и Балканския полуостров. Журналист по професия, но ако я питате ще ви отговори, че “иска да разказва истории“. От по-студените въпроси (какво, кой, къде, кога и как) тя се старае да засегне особено “истории, които могат да донесат промяна“. В Родопите тя слуша с интерес, нетърпение и понякога – с носталгия, историите на хората от един от най-отдалечените краища на България.