Косово и Родопите през очите на един доброволец


Село Косово е едно от най-добрите места, на които може да попадне един доброволец. А доброволецът е едно от най-добрите неща, които могат да се случат на едно малко селце в сърцето на Родопите. Приказните планински селца и хората с приказни сърца си принадлежат. А съдбата ги довежда едни до други по своите неведоми пътчета. Точно както този път доведе Елена в село Косово.


IMG_9427 copy

Елена живее в София. Работи в голяма компания и има поотраснало дете, за което най-важното нещо в момента е образованието. И това я задържа в големия град. Но сърцето и е другаде. Елена е родом от Москва и още като съвсем млада се влюбва в китните, малки, зелени селца на Балкана и Родопите. Животът я завърта в обичайното си русло, но сега вече е готова да преследва мечтата си – да се занимава със селски туризъм. Затова записва магистратура „Алтернативен туризъм”, а в свободното си време се отдава на доброволчество в къщи за гости. Така попадна и в село Косово.

IMG_9313 copy

“Не мога да не правя нищо. Да лежа на плажа и да не правя нищо. Чудя се как толкова години съм си губила времето. Сега искам да правя нещо”, обяснява Елена.

Втора година поред през лятото тя следва този принцип. Миналата година помагала в къща за гости в Еленския Балкан, а през тази приятели и препоръчали село Косово и в един жарък августовски ден, по време на лятната си почивка, тя се озова при нас.

“Доброволчеството като идея много ми допада – има безброй положителни характеристики, и ако трябва да изброя само някои от тях – на първо място бих поставила пълната липса на комерсиалност в този вид отношения. Те са чисти. Тук мотивацията и на двете страни е съвсем различна, качествено е на много по-високо ниво от връзката работодател-служител, където всичко се измерва и приключва с работно време и заплата”, споделя тя.

Елена е като фурия. Не очаква да и даваш работа, а сама си я намира. По двора, в къщите, в ресторанта, навсякъде, където нещо чака да бъде пипнато, подредено, оправено.

IMG_9350 copy

Ако можеше такива хора да дойдат да работят за нас, не само да доброволстват”, въздъхва Светла, стопанката на „Косовските къщи”, която не за първи път посреща самоинициативни доброволци. Намирането на служители е трудна работа в селце с 5 човека по избирателен списък и малко останали млади хора в района. А липсата на училища, детски градини и други удобства в близост държи и младите хора от градовете настрана, дори и да имат желание да живеят на село, сред природата и планината.

Това лято една част от годишната си отпуска изкарах в Косово, и това време беше много смислено за мен”, разказва Елена

„Селцето е очарователно, приказно, извън времето и суетата, оставя ти едно усещане за безтегловност и свобода. Въздухът е кристално чист, цветята и градинките, които се гледат с безкрайно много труд на този нелек терен, направо „цънкат”! Научих освен всичко друго и нови думи от местните баби”, разсмива се тя.

IMG_9436 copy

Хората, с които се запознах там, са изключително интелигентни, открити, гостоприемни, доброжелателни, работливи, разказва Елена. Очите и душите им са чисти, като въздуха там. Много съм щастлива, че имах възможността да се запозная с тях, и съм им благодарна за всичко, на което ме научиха и ми показаха. Малкото време, изкарано при тях, го усещам като съчетание на приятното с полезното в чист вид.

“Зареждащо, вдъхновяващо и незабравимо. Бих препоръчала на всеки да намери възможност и да потърси себе си като доброволец в сферата, която най-много му допада. Преживяването си струва!”, завършва Елена.

Такива като нея обаче засега са малко. Появяват се от време на време, като бели лястовици. А доброволчеството може много да даде – както на домакините, така и на самите доброволци. Не само като приключение сред природата и живота на село, а и като запознаване с работата и нуждите при посрещане и обслужване на гости, натрупването на опит и познание от първа ръка. Особено за хора, които учат или мечтаят за подобно бъдеще.

Освен прекрасното време, прекарано заедно, Елена сподели с нас и своите снимки.  С чудните кадри в тази публикация виждате село Косово през нейните очи. Благодарим ти, Елена!